Аз се сблъсках с търсенето на отговор на този въпрос, в момента в който при мен дойде пациентка на 42 год., без придружаващи заболявания, с непоносимо главоболие датиращо от около 2 години.

След консултации и множество прегледи и изследвания от невролог, неврохирург и офталмолог не е била открита причина за главоболието. Насочена към дентален лекар за уточняване и на зъбния статус. На направеното CBCT се установи наличието на два развити и ретинирани кучешки зъба, който са с белези на външна резорбция.

Освен това, самите те предизвикват резорбция на латералните резци. Но въпросът е не за тази апикална резорбция по съседство и вследствие на оказания натиск. Тя е ясна.

Въпросът е, Вътре в самите ретинирани кучешки защо има резорбция?.

Т.е краткият отговор е “да има“, дългият отговор е нов въпрос “а защо има“?
Как може да сме сигурни, че резорбцията е тип “външна”? На аксиалния и на сагиталния изглед се проследява “пробивната точка” в областта на цимента/прецимента, и резорбтивният участък, който е разположен коронарно и цервикално под емайло-циментовата граница.

На същите срезове се проследява интактният контур на кореновия канал. Загубата на този контур е категоричен израз за наличие на относително рядкото състояние на вътрешна коренова резорбция.

Често поради обема на резорбцията, когато състоянието се проследява единствено на двуизмерно образно изследване, може да се допусне грешка относно вида и произхода на резорбтивната лезия. Наличието на запазена цялост на вътрешния контур на кореновия канал (CBCT или на двуизмерна секторна графия направена под различен ъгъл), патогномонично диференцира лезията като външна, най-често, цервикална резорбция.

Какво представлява зъбната коронкова и коренова резорбция и какви видове бива тя?

По определение това е процес на асимилация на клетки и тъкани, които се характеризират високо минерално и ниско органично съдържание. За да се върна към отговора на въпроса, резорбция се наблюдава предимно при зъби във функция, което ще рече постеруптивно, но очевидно и в зъби преди пробив, и при ретинирани такива.

В човешкия организъм тъканите с високо минерално съдържание са известни – това са костната, дентина (като видоизменена костна тъкан) и кореновия цимент. Клетките, който ги абсорбират в циркулаторната система и по този начини ги подлагат на асимилация (унищожение) са остеокластите. Много интересни гигантски многоядрени клетки – бързи, активни и ефективни. Бързи спрямо какво? Спрямо скоростта на остeобластите. Предпочитат среда с по-ниско pH. За да могат обаче активно да работят и асимилират им трябва задължително неорганична материя, към която да се закачат. Следователно, там където неорганичната материя е облицована от слой органична тъкан се счита, че резорбция не може да настъпи.

В анатомичната структура на правилно формираните зъби съществуват два протективни слоя на корена:

• Единият се нарича предентин и облицова или покрива дентина на корена от вътрешната страна към пулпата заедно с одонтобластите. Когато той е интактен – вътрешна резорбция не възниква.
• Другият се нарича прецимент и покрива цимента на корена от страна на периодонциума. По същата логика, когато той е цял и непокътнат, правилно изграден в хода на одонтогенезата – външна резорбция по хода на кореновата стена няма как да започне.

Механизмите, по които се инициира и развива резорбцията са два:

1. На първо място някоя от протективните структури (прецимент – за външна резорбция или предентин – за вътрешна), трябва да бъде увредена и да открие частица тъкан с високо минерално съдържание.

2. На второ място – върху не предпазената от този момент, след нараняването коренова повърхност, да има фактори на възпалението поддържащи кисела среда.

Външна резорбция

Първия механизъм или кога настъпва нараняване на външния протективен слой:

• Най-лесно за разбиране, а и доста често е при пародонтално лечение – дебридмънт
• При остри травматични ситуации на интрузия, луксация, екстузивна луксация.
• При пълната луксация (авулзия) се счита, че има най-слабо по степен нараняване на прецимента, за сметка на пълното разкъсване на периодонталния лигамент.
• Сублуксацията е с малка вероятност като етиологична причина,
• С най-нищожна е състоянието на травматично сътресение.

Или, най-обобщено, най-честата и ясна причина за увреждане на външния протективен слой е настъпила остра травматична увреда.

• Друга нерядка ситуация е при генерализиран пародонтит. Киселата среда, която се създава около корените и която поддържа, и инициира масива остеокластна дейност, води до костна и циментова резорбция.
• Зъби с дефекти в циментогенезата, независимо дали поради генетична предекспозиция или под въздействие на токсини от околната среда по време на кореновото развитие, са по-уязвими за развитие на външна резорбция, когато се изложени на въздействието на пародонтопатогени.